НЯКОЙ ЗАГАДКИ В ГЕНЕАЛОГИЯТА НА РОДА ДУЛО Ангел Манев, Таньо Танев, Динко Господинов, Веселин Ташев SOME MYSTERS IN GENEOLOGY THE GENUS DULO Angel Manev, Tanyo Tanev, Dinko Gospodinov, Veselin Tashev Abstract In the proposal, the following is shown continuously pedigree of the family of Dulo from 145g. until the time of the king Simeon. It is shown who is the mythical Avitohol from the List of Bulgarian Kings. Solved the riddle for rolls on the “fourth” of the List of Bulgarian Kings. Placed is his on the his place king Avar. The inexplicable reasons why princes Tervel and Sevar descend from the throne while they are alive are being discussed. Key words: Asparuh, Danube River, dating, Националната сигурност на една държава се крепи основно на качеството на човешкия и потенциал. Само дълбоко мотивирани бойци могат да бъдат правилно обучени и включвани в успешни военни операции. В основата на мотивацията на боеца е неговата принадлежност към стойностна общност, носител на високи морални ценности. Без такава мотивация боецът не би могъл да бъде всеотдаен в действията си в екстремална военна обстановка, независимо с каква техника разполага. Историческото наследство на един народ е фундаментът на националната мотивация на боеца, след това се позиционират временните групови и лични интереси. Българския войн е известен с много силната си мотивация независимо от тежките условия в които е поставян да се бори. Когато българският войн знае, че участва в армия, създадена и командвана от най-старата династия в човешката история родът Дуло, той със сигурност е по-мотивиран да продължи делото на великите си предци. Много и различни са хипотезите за генеалогията на рода Дуло. Версиите са от невероятно до по-невероятни. В сгъстената мъгла на времето са останали изключително малко сведения за този род. Причините са известни – някои народности и някои окултни братства много упорито и усърдно са работили, в продължение на хилядолетия, за унищожаването на българската история. Официалната Българската историческа наука използва само един писмен източник, в който са указани събития от нашата история и са посочени с цифри точните години, когато те са станали. Този източник е Хронографията на Теофан Изповедник [6]. Другият подобен, но много по-широк и във времето и в подробностите си източник е Историята на Дагфар [1]. Тази история упорито се отрича от официалните историци като манипулирана и невярна. Целта на настоящото изследване е да се съпоставят двата източника, свързани чрез Именника на българските князе. Народната памет много дълго време се е подържала само чрез предания и легенди, предавани устно. Поради това, в много отдалечените във времето епохи, липсват точни датировки по години. Така започва и Историята на Джагфар. С легендарно повествование на събития и личности, които са последователни във времето, но не са привързани към времевата ос. Преди 16 хиляди и 500 години иделците-българи са основали своя държава Идел в района на Волга-Урал, която наричали също и Туран. През VII век от Новата ера започнали да наричат държавата Идел на името на народа и – Булгар, Болгар, Бургар, Болгария. Според българските предания в земята Идел последователно властват Боян, Инджик и Тиган, който разгромява хините и подчинява китайските татари. След коварна атака на китайците станът на Тиган е разбит и хората му са избити. Жената на Тиган успява да пусне бебето си в един кош в реката Дуло. По-надолу по течението, когато водата се успокоява, един елен изважда коша с младенеца с рогата си. Занася го в Седморечието и там детето е отгледано от масгутския цар Мар. Детето е именувано Хазан и приема произхода си от името на реката Дуло. По този начин на историческата сцена се появява за първи път родът Дуло. Естествено е това дете, донесено от елен, да бъде легендаризирано като „син на сърната”. Този Хазан успява да освободи от Хазарите бащиното си племе „хони”, наречени на името на планината Хон. Тази легенда е много сходна с легендата за библейския Моисей. Хазан управлява дълго и успява да укрепи държавата си. Във времето престолът на Идел се заема и от други династии, не винаги дружелюбни към рода Дуло. През хилядолетията родът Дуло ту е на Българския престол, ту бяга и се свързва с други царски династии на юг и изток от Идел. В историята на Джагфар са описани и връзките на рода Дуло с владетели от Индия, Иран, Асиря и други близки и далечни царства. Според Джагфар Тарихи, основателят на Царската династия Дуло е Агарджа, който принадлежи на стар хонски род. Преди него територията на Идел, българските земи на север от Черно и Каспийско морета, в продължение на повече от 250 години се управляват от сарматската, (аланска) династия, основана от владетеля Алан (140-107 г. пр. н.е.). Последният владетел от аланската династия Таш Баш е убит от Агарджа в дуел, не без помощта на голяма част от тарханите и сестрата на Таш Баш – Бояр(Буляр)-Кыз. Агарджа се оженва за Бояр-Кыз и двамата поставят началото на вече царския род Дуло. Годината, в която Агарджа убива Таш Баш е 150-та, според Джагфар Тарихи. Според нас Агаржжа не се възцарява през тази година, защото синът на Таш Баш - Шада Банант се оттегля с част от хората си в Кавказ и, приет, остава там при друг български владетел на партянското царство. Агарджа става владетел на българите едва през 153г, когато Шада Банат вече не е опасност за неговото царуване... На базата на изложениeто в Джагфар Тарихи, след възкачването на престола на Агарджа, е построена показаната на фигури 1 и 2 последователност на заемането на Българския престол от князете от рода Дуло. С кръглите номерации е показано как властта преминава последователно от един в друг княз. С потъмнен фон е маркирано как властта преминава по наследство от баща в син. С курсив са отбелязани наследниците от женски пол. Датировките, указани в Джагафар Тарихи, са изписани с нормален шрифт, а тези, които ние уточняваме на базата на Именника, са удебелени и подчертани. Датите от Дагфар Тарихи са взети предимно от Трети том. Годините в Джагфар Тарихи са приведени от Нуртидинов и Нигматулин в години от григорианския календар (според Констаниполската ера). При превода естествено е допусната грешката „календарна корекция” от 8 години. Тази специфична грешка, допускана от Златарски и учениците му, е обяснена в друга наша публикация [3]. Тя се свързва с началната календарна година на отчитане и връзката между „Ерата на сътворението на света” и „Новата ера”. Внимателният анализ на описаните хронологично събития показва, че не навсякъде в Джагфар Тарихи е направено това превеждане. Например за едни и същи събития в Първи и Трети том са дадени дати, разминаващи се с 8 години, или с „календарната корекция. В Трети том някъде не е направена тази корекция. Причината трябва да се търси в особеностите на различните книги, влезли в състава на Джагфар Тарихи. За да стане хронологията в Джагафар Тарихи последователно свързана и непротиворечива, е необходимо да се направи цялостен преглед на датировките като се отчете точно „календарната корекция” спрямо доказаната Ера на Георти Синкел [4], която явно е използвана от различните автори, отразени в Джагфар Тарихи. Истинското датиране на възкачване на престола на българските владетели, описани в Именника на Българските князе е показано в [5]. Датирането там е направено, БЕЗ да се използва като доказателствен източник спорната, според някои учени, История на Джагафар – Джагфар Тарихи. Резултатите от изследването са показани в Таблица 1. Фигура 1 Фигура 2 В Таблица 1 посочените години на възцаряване и властване на владетелите от Именника на българските князе са точни [5]. Продължителността на властване е показана в последната колона от Таблица 1 – посочени са пълните години (п) плюс месеците (м) до възцаряване на следващия владетел. Посочените години и месеци са непрекъснато свързани и няма периоди на безвластие. Постигнат е ПЪЛЕН синхрон с написаното в Именника с изключение на княза „Твирем” и годините на княз Аспарух и княз Кубрат, които в Именника са години на живот, а не години на властване. Годината на княз Агарджа от Джагфар Тарихи, след направената 8 годишна корекция, е 145-та. Тази година удивително съвпада с годината на възцаряването на княз Авитохол от Именника на Българските князе. Ние имаме вече основание да твърдим, че личността, която се крие зад Авитохол е княз Агарджа. Чрез името Авитохол, авторът на Именника, маркира основоположника на царския род Дуло, какъвто се знае от легендата за Хазан. В същото време за целите на Именника, явно е достатъчно да се фиксира годината 145-а, когато на българския престол се възкачва вече основателят на царския му род Дуло. Таблица 1 Владетел Година от Именика 1 3 От 5504-та години според пакета ТаневМанев 4 2 Години на властване според ТаневМанев 6 Авитохол Дилом Дилом 300 300 145 Ирник Дилом Дилом 150 150 445 Гостун Докс Докс 2 2 607 Курт Шегор Шегор 60 36 609 Безмер Шегор Шегор 3 2п+8м 645 Аспарух Верни Верни 61 38 п + 2 м 648 Тервел Теку Теку 21 21 п + 8 м 686 твирем Дван Дван 28 6 п+8 м 707 -713 Севар Тох Тох 15 15 п + 3 м 713 Кормисош Шегор Шегор 17 16 п + 8 м 729 Винех Теку Теку 7 6 п + 11 м 746 Телец Сомор Сомор 3 4п+1м 752 Умор Дилом Дилом 40 дни 40 дни 757 Години на властване според Именника Година на възцаряване според ТаневМанев 5 От тази 145-та година започва непрекъснатото владичество но рода Дуло на българския престол и „отсам Дунава”. На фигурите 1 и 2 е проследено предаването на властта от княз Агарджа, алюзия с основателя на рода Дуло, Хазан, живял много преди библейските времена, преминавайки през личността княз Атила, покорителят на Римската империя, до княз Борис, чиито наследник е княз Симеон. Ето го основанието на княз Симеон да се титулува „кесар на Рим”! Той е наследник и на древния хонорски род Дуло, и на същия род, който вече е и царски „та до сега”….. Следователно с право е и владетел на Римската империя! Срещу тези му основателни домогвания яростно се съпротивляват и господарите на Византия, и техните придворни летописци! На фигурите 1 и 2 ясно е показана приемствеността на властта на Българския престол. Византия не може да постави на „масата на историята” такава приемственост в рамките на един царски род! Разбира се, че яростно, в продължение на хилядолетия, (та и до днес..) всички, овластени по един или друг начин гърци ще унищожават всички доказателства за величието на българите като народ, като ген и като култура! Направените до тук изследвания и доказателства обслужват добре следната хипотеза: „Компилативното произведение, в чиито състав се намира Именникът на Българските князе, е произведение, което цели да се обоснове законната библейска власт на царстващия княз Симеон над територията на цялата Римска империя, която по това време е Византия”. След като свързахме хронологично точно Именника с Историята на Джагфар, става ясно защо авторът на Именника поставя Авитохол непосредствено, без граници, след Библейската IV-та Книга на царете. Става ясно и защо пак без граници след края на изброяването на българските князе е поставено изречението:”Гореописаните асирийски князе са наследници на Навуходоносор, който построи Вавилон”. От Джагфар Тарихи, която е достоверен исторически източник, поне що се отнася до хронологията на събитията в периода 145-а – 760-а години, се знае, че княз Аспарух е имал двама сина. По-големият е Тервел, а по-малкият е Авар ( Айар). За да избегне стълкновението на братята при онаследяването на престола след своята кончина, княз Аспарух още приживе прави по-малкия си син Авар съвладетел на по-големия - Тервел. Така той определя реда и начина на възцаряването им на престола на Дунавска България. В 686г., когато княз Аспарух умира и на престола се възкачва княз Тервел, а негов съвладетел със същите правомощия е брат му Авар. На Фигура 3 са показани родовите връзки в рода Дуло от княз Кубрат до княз Севар. Посочените години са юлиански след прамахването на „календарната корекция”. От фигурата се вижда как двамата синове на княз Кубрат създават две родови дървета, които, в даден момент от историята, се преливат и реално управляват двете Българии : Дунавска и Волжска България. Фигура 3 През 685 година арабския Абд Ал-Мелик обединява арабските племена и неговия брат Мухаммед ибн Мерван започва набези към Армения и Мала Азия. По това време Армения е в границите на Хазарския каганат, с който Дунавските българи са в исторически силни стопански и династични вразки. Поради тази причина хазарите молят българите за помощ срещу арабите. На Българския престол от 686г. е княз Тервел. Той изпраща своя брат и съвладетел княз Авар в помощ на Хазарския каганат. Княз Авар отива в Хазария заедно с дъщеря си Чак-Чак, която се омъжва за внука на Бат Баян, Сулаби, владетел на Кара-Булгарите. В резултат на този брак се ражда наследникът на балтавар Сулаби, носещ името на дядо си Авар, Айар. Този Айар ще наследи баща си Сулаби през 719година [1]. За да стане това онаследяване, Айяр трябва да е роден преди 694 година. По този начин хронологично са възстановени събитията в които участва княз Авар при участието му в „битката с арабите”. При тази битка княз Авар е парализиран и се връща в Дунавска България като княз, но без възможности да управлява реално. През 707 година княз Тервел по неизвестни причини слиза от престола, въпреки че още е жив до 711-та година [1,5]. На престола застава княз Авар, който е ЧЕТВЪРТИЯТ (Твирем) владетел от князете на Велика България, създадена от княз Кубрат. НО! Княз Авар е династичният владетел, но не можещ реално да управлява тъй като е парализиран. Поради това той поставя за свой съуправител сина на княз Тервел, престолонаследникът Кормесий. Така от 707-ма година до смъртта на княз Авар Дунавска България се управлява реално от Кормесий. През 707-708г. арабите за пореден път започват атаките си срещу Византия. Император по това време е Теодосий III, който усилено търси съюзници за отпор срещу арабите. Той сключва междудържавен договор с Дунавска България за военна помощ при евентуалната война. Договорът се подписва от реално управляващия Дунавска България Кормесий. Затова и княз Крум се позовава на „договора с Кормесий от времето на Теодосий и патриарх Герман”. През 708 година започва масираната атака на арабите срещу Византия. През 709г. арабите обсаждат Константинопол където император е вече Лъв Исавър. Голямата битка между арабите и Коалицията Византия-България, става през ранната пролет на 710-а година. Арабите са обсадили Константинопол с повече от 50 000 войници. Обсадата е на двата континента - Азия и Европа. В помощ на арабите идват и други техни войски по море. Византийците се справят с морските атаки на арабите, докато в тила им, откъм Европа, се явяват българските войски, водени от Кормесий. Водят се продължителни битки в следствие на които арабите вдигат обсадата на Констанопол на 15 август 710г., завръщат се безславно в своите владения и насочват завоевателния си натиск на запад през Африка към Европа. За българското участие против арабите Теофан пише: „ обявиха война против тях и българите. И както казват хората, които точно знаят, избиха от тях 22 000”. Властовите позиции през това време са следните: действащ княз е Авар, но той не може да управлява, все още е жив и княз Тервел, който е слязъл от престола. Реален властелин на държавата Дунавска България е Кормесий, който не може да стане княз, защото двамата князе са живи. Той е реалният ръководител на държавата, която помага на Византия да отблъсне арабското нашествие през 710-та година. Той организира държавата и ръководи военните действия против арабите. Той е практически спасителят на Европа, при живи двама князе на Дунавска България. Личната съдба на този знаменит български управник е толкова трагична, че за него историята мълчи и тихичко подминава заслугите му. След успехите през 710г. Кормесий продължава да управлява. Според датировките в Джагфар Тарихи през 711г.умира княз Тервел. През 713г. умира и княз Авар. Княз по право трябва да стане Кормесий....Но това не се случва! В Джагфар Тарихи, том III, е описана следната случка : в момента на смъртта на княз Авар в палатката му е бил Кормесий. Когато той излиза навън бюрганите заявяват, че в Кормесий се е вселила богинята на смъртта и разрухата Улят и затова, той не може да управлява държавата. На престола е възкачен синът на Кормесий, княз Севар. Тези събития обясняват факта, че Кормесий не става никога княз и затова името му не фигурира в Именника на българските князе, въпреки, големите му заслуги за оцеляването на България. В Именика за години на властване на „Твирем” са дадени 28 години. Това са всъщност годините през които Авар е княз, съуправител на Тервел и действащ княз по времето когато управлява Кормесий. Съдбата и на княз Севар е трагична. За него главният съдия, ШадаИдик, отсъжда, че богинята Улят също го е поразила, както е поразила целия род на Кормесий, и затова го сваля от престола. Две години след това Севар умира от мъка [1,2]. В проведеното изследване за хронографско позициониране на историческите събития около Кормесий са използвани САМО двата неоспорими източника: Именника на българските князе и Хронографията на Теофан Изповедник. Намерен е паралелът със същите събития, описани и в Джагфар Тарихи. Джагфар Тарихи се използва само за възстановката на събитията, но не и за тяхното точно датиране. По този начин изследването на ролята на Кормесий в българската история е хронологически точна и неоспорима. Друга заслуга на настоящото изложение е анализа на династичните отношения и причините Кормесий да не фигурира в Именника на българските князе, въпреки огромната му заслуга за съществуването и бъдещето на държавата България. Обществото е приело, че княз Тервел е спасил Европа от арабите. Това е и така, и не е точно така. Вярно е, че княз Тервел помага на император Юстиниан II преди 700-на година, когато Византия вече воюва с арабите. Вярно е, че княз Тервел е още жив през 710-та година, когато действащ княз е княз Авар, но не участва реално в най-голямата и решаваща война с арабите през 708 -710 години. Кормесий, който не е княз, ръководи държавата Дунавска България в най-тревожното за Европа време. Той реализира най-важните решения за участието на България на страната на Византия в битката с арабите. Той издейства и подписва договора с Византия, с който така защитава интересите на държавата, че този договор се използва и по-късно от княз Крум. В този смисъл „Спасителят на Европа” не е само княз Тервел. В направеното изложение се показват и доказват два мистерийни момента в цялостната история на рода Дуло: коя е историческата личност основала този велики род и как се предава властта по времето на князете Тервел и Авар. Показана е ролята на княз Авар в българската история. За този княз упорито официалната наука мълчи поради чужди на българите интереси. Причината може да е само една, още по-глобална : Заличаване на спомена за рода Дуло, защото се оказва, че той е най-дълго управлявалия род в човешката история. Само така могат да се възвеличават други династии а българите да са дивашко племе без род и родина, дошли по случайност на Балканите. ЛИТЕРАТУРА 1. Бахши Иман. Джагфар Тарихы, изд. Редакция вестника "Болгар иле": т.1, Оренбург,1993; т.2, Оренбург, 1994; т.3, Оренбург, 1997. 2. Добрев П., Царственик на Българското достолепие, Изд.”Иван Вазов” София, 1998г., ISBN 954-604-067-3 3. Танев Т., Манев A., Исторически парадокси на хронологията, сб. ” България в световната история и цивилизации – дух и култура”, изд.Данграфик, Варна 2015, стр.211-240, ISSN 1314-7404 4. Танев Т., Манев A., Ташев В., Ерата на Георги Синкел – препъникамъкът на съвременните историци., Science & Technologies, Volume V, Number 7, 2015, Social studies, pp. 118-122. Publishing House "Union of Scientists - Stara Zagora", ISSN 1314-4111, http://journal.sustz.com/VolumeV/Number7/Papers/AngelManev2.pdf 5. Танев Т., Манев A., Точно датиране на Именика на Българските князе, Трета национарна научна историческа конференция „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите, 27-28.10.2017г. гр. Стара Загора, Сборник доклади, Изд. „Литера принт” 2018, стр.92, IBSN 978-954-487-154-3 6. Theophanis Chronographia / Rec. C. de Boor. Lipsiae. 1883—1885. V.1-2
