callatida kallatida
реклама
MUZEUL DE ARHEOLOGIE „CALLATIS” MANGALIA MUZEUL REGIONAL DE ISTORIE DOBRICI CALLATIDA Coordonatori ştiinţifici: Ion PÂSLARU Sorin Marcel COLESNIUC Todor DIMOV “CALLASPRINT” MANGALIA 2014 Apariţia acestei cărţi a devenit posibilă cu sprijinul Asociaţiei “ProActiv pentru Comunitate” Preşedinte ing. Nicoleta GRIGUŢĂ şi Asociaţiei Ofiţerilor-Rezervişti din Şabla Vicepreședinte dr. Iordanka STOEVA Primăriei Durankulak Primar Ziumbiul MEDAROV şi Oamenilor de afaceri: Petr VLADIMIROV şi Stelian STOIANOV Muzeul de arheologie "Callatis" Мangalia / Archaeological Museum "Kallatis" Mangalia Археологически музей "Калатис"Мангалия / Археологический музей "Каллатис" Мангалия Museul regional de istorie Dobrici / Regional Historical Museum of Dobrich Регионален исторически музей Добрич / Региональный исторический музей Добрич CALLATIDA KALLATIDA KALATIDA KALLATIDA Coordonatori ştiinţifici: ION PÂSLARU, SORIN MARCEL COLESNIUC, TODOR DIMOV “CALLASPRINT” MANGALIA 2014 CALLATIDA / KALLATIDA / КАЛАТИДА / КАЛЛАТИДА Publicată de / Published by / Публикуване / Публикация Muzeul de Arheologie „Callatis” Мangalia / Archaeological Museum „Callatis” Mangalia Археологически музей „Калатис” Мангалия / Археологический музей „Каллатис” Мангалия Muzeul Regional de Istorie Dobrici / Regional Historical Museum of Dobrich / Регионален исторически музей Добрич / Региональный исторический музей Добрич Colegiul de redacţie /Editorial Board / Редакционен съвет / Редакционная коллегия: Redactori principali / Editors in chief / Главни редактори / Главные редакторы: Dr. Ion PÂSLARU (Mangalia, România) Dr. Sorin Marcel COLESNIUC (Mangalia, România) Dr. Todor DIMOV (Dobrici, Bulgaria) Redactori / Editors / Редактори / Редакторы: Dr. Mihai IONESCU (Mangalia, Romania) Dr. Liubov GERASKOVA (Kiev, Ucraina) Membri în Colegiul de redacţie / Members of Editorial Board / Членове на редколегията / Члены редакционной коллегии Prof. univ. dr. Prof. univ. dr. Prof. univ. dr. Prof. univ. dr. Petre ROMAN (Bucureşti, România) Evgenii IAROVOI (Moscova, Federaţia Rusă) Serghey VNUKOV (Moscova, Federaţia Rusă) Gennadij TOŠČEV (Zaporož'e, Ucraina) Traduceri în limbi străine / Translations of foreign language / Преводи на чужд език / Перевод c иностранных языков: Arina Ioana Pruteanu (English), Dr. Todor Dimov (Bulgar) Dr. Liubov Geraskova (Russian). Tehnoredactare / Computer graphics /Технически редактор/Технический редактор: Dr. Liubov Geraskova ISBN: 978-973-7662-58-3 Editura Callasprint Mangalia Director: Viorel BIBU E-mail: callasprint@yahoo.com; Tel.: 0341 56 66 27 © Prezentare artistică: Ion Pâslaru © Nikolai FEDOSEEV, Sergey SAPRYKIN. Ion PÂSLARU, Alexandr MINCEV, Svetlana ANDRUKH, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU, Eugenii PAVLOV, Dimitar Popov, Ruja POPOVA, Preslav PEEV, Sergey TORBATOV, Kiril YORDANOV, Ryszard GRZESIK, Сristina PARASCHIV-TALMAŢCHI, Serghey AGULNIKOV, Ion CEBAN, Jane KODJABASHIA, Nikolay NENOV, Daniela Ecaterina ROMAN, Ruslan Ivanov KOSTOV, Vitalii POZHIDAEV, Tatiana ODOBESCU, Eugenii IAROVOI, Alexander PRYN. Întreaga responsabilitate, pentru conţinutul ştiinţific al lucrărilor publicate în prezentul volum, revine autorilor. The sole responsibility for the scientific content of published works in this volume lies with the authors. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните научни произведения в този том е на авторите. Ответственность за научное содержание работ, опубликованных в этом томе лежит на авторах. CUPRINS / SUMMARY / СЪДЪРЖАНИЕ / СОДЕРЖАНИЕ Cuvânt inainte/Foreword/Предговор/Предисловие Nikolai FEDOSEEV, Ion PÂSLARU Callatida / Kallatida / Калатида /Каллатида.....................................................……...……………..11 Epoca greco-romana/The greek-roman epoca/ /Гърцко-римската епоха/Греко-римская эпоха Nikolai FEDOSEEV Callatienii la Bosphor Citizens from Kallatis at the Bosporus Каллатийци на Боспоре Каллатийцы на Боспоре………… …………………................................................ ………………..17 Sergey SAPRYKIN. Ion PÂSLARU,Sorin Marcel COLESNIUC Noua inscripţia din Callatis în onoarea impăratului Augustus........................................................39 New inscription from Callatis în honor of the Eimperor August Нов надпис от Калатис в чест на император Август Новая надпись в честь императора Августа из Каллатиса Alexandr MINCHEV Hellenistic terracotta-moulds from Callatis(Mangalia) in the Varna Muzeum of Arhaeology Eлинистически калъпи за теракоти от Калатис (Мангалия) във Варненския музей…...........……………………........................................................................... 51 Эллинистические формы для изготовления терракот из Каллатиса (Мангалия) в Варненском музее Svetlana ANDRUKH Situaţia politico-militară la Dunărea de Jos în a doua jumătate a secolului IV a.Chr. şi problema alianţekor politico-militare Military-Political Situation in the Lower Reaches of Danube River in the second half of the IV century B.C. and Problem of Military-Political Alliances Военно-политическата ситуация в долното течение на река Дунав през втората половина на IV век пр. н. е. и проблема на военно-политически съюзи Военно-политическая ситуация ситуация в низовьях Дуная во второй половине IV в. до н.э. и проблема военно-политических альянсов -…...........................................…………..73 Ιοn PÂSLARU, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU Observaţii stratigrafice în zona extramuros cetăţii Callatis............... ………….…………..............83 Stratigraphic observations in the surrounding area of the Kallatis city Стратиграфски наблюдения в областта «extramuros» на града Kалатис. 5 Ιοn PÂSlARU, Sorin Marcel COLESNIUC, Mihai IONESCU Cercetările la cartier elenistic în zona extramuros a oraşului Callatis................................................125 Research in the hellenistic district area in surrounding’s of the Kallatis city Изследвания на елинистическата част в зоната экстрамурос от града аллатис Исследования эллинистического квартала в зоне экстрамурос города Каллатис Eugenii PAVLOV Despre fondarea coloniei doriene Callatis. About the founding of the Dorian Colony Kallatis. За основаването на дорийската колония Калатис. Об основании дорийской колонии Каллатис...............................................................................147 Dimitar POPOV Zeiţa Thracică Cotyto La Deesse thrace Cotytto.........................................................................................................................157 Tracian goddess Cotyto Тракийская богиня Котито Фракийская богиня Котито Ruja POPOVA Despre cultul lui Ahile de pe insula Levka: Miturile Solare, Ocean, Pontul Euxin, nordul şi Levka în conceptele timpurii ale elenilor Achilles worship cult on Levka island: Solar Myths, the Ocean, Pontus Euxine, the North and Levka in early concepts of the Hellenes Към култа на Ахил на остров Левка: Слънчевите митове, Океанът, Евксинският Понт, Северът и Левка в най-ранните представи на елините..........................171 Культ Ахилла на острове Левка: Солнечные мифы, Океан, Понт Эвксинский, Север и Левка в ранних представлениях эллинов. Preslav PEEV Porturi antice din golful Varna Ancient harbors in the Gulf of Varna…...………….......…..................…………………………… …..179 Антични пристанища във Варненския залив Античные гавани в заливе Варны Sergey TORBATOV Trei depozite de unelte din perioada romană târzie din Sudul Dobrogei Three deposits of tools from the late Roman period in Southern Dobgrodzha Три колективни находки от късноримски оръдия на труда от Южна Добруджа.............. ....187 Три клада находок инструментов поздне-римского периода из Южной Добруджи Kiril YORDANOV Dinastiile ale Geţilor după Dromihete până la Burebista Getic dynasty after Dromihete to Burebista Гетските династи след Дромихайт до Буребиста.......................................................................207 Гетские династии после Дромихеты до Буребисты. 6 Epoca romano-bizantină şi medievală /The roman-bizantin epoca and Medievala / Pимско-византийската епоха и Средни вековете / Pимско-византийская эпоха и средневековье Ryszard GRZESIK Diferenţiere culturală a ţărilor Europei Centrale şi Europei de Est Cultural Differentiation of the Central and Eastern Europe.........................................………..… ……223 Kulturowa różnorodność Europy Środkowej i Wschodniej Културната диференциация на Централна и Източна Европа Культурная дифференциация стран Центральной и Восточной Европы Сristina PARASCHIV-TALMAŢCHI Despre câteva piese ceramice de import descoperite la Hârşova (sec. al XI-lea p.Chr.) About some imported ceramic items discovered at Hârşova (11th A.D. century) На няколко внесени керамика намерени в Хършове (X1 в. сл. Хр.) Об импортных керамических изделиях найденных в Хыршове ( Х1 в. Н.э.)..............................241 Serghei AGULNIKOV, Ion CEBAN Un mormânt medieval târziu din situl Căplani I „ La Iurt”............................................................253 Late medieval burial from settlement Caplani-I “La Iurt” Kъсносредневековната могила от архелогожки паметник Кэплань-I- «Ла Юрт» Позднесредневековое погребение из архелогического памятника Кэплань-I- «Ла Юрт» Jane KODJABASHIA Muzica bisericească românească în editurile musicale slave din Macedonia........................…...................261 The church Muzic roman at Editions muzically of slavs from Macedonia Румънски църковна музика във славянските издаване на музика във Mакедония Церковная румынская музыка в славянских музыкальных издательствах Македонии Jane KODJABASHIA Gheorghe Cazana (XIX - XX) George Kazana (19th-20th century)…................…………………………... ………………….…........…265 Георге Казана (XIX - XX) Георге Казана (XIX - XX) Nikolay NENOV Pietrarii din regiunea Ruse in secolul ХХ. Stonemasons from the Ruse region in the 20th century Каменоделци от Русенско през ХХ век Каменотесы из Русенского региона ХХ века……...............…………………………….....…….. .269 7 Studii interdisciplinare / The studii interdistiplinare/ Изследъвания междисциплинаре/ Междисциплинарные исследования Daniela Ecaterina ROMAN Secvenţe din istoria colaborării Institului Român de Tracologie cu Muzeul de arheologie «Callatis» Mangalia.......................................................................................................................277 The secvens from history of collaboration beetven Institului Roman of Tracology with the Museum of Arhaeology «Callatis» Mangalia Моменти от историята на cътрудничеството на Румънския Институт по Тракология с Археологическия музей „Калатис”-Мангалия Страницы из истории сотрудничества Института Тракологии с Музеем археологии «Каллатис» Мангалия Ruslan Ivanov KOSTOV Arheomineralogie şi etnomineralogie analiza comparativă a amuletelor zoomotfe din jad şi celor analogice Archaeomineralogy and ethnomineralogy comparative analysis of nephrite and related zoomorphic amulets Aрхеоминералогия и етноминералогия сравнителен анализ на Нефритови и сходни зооморфни амулети………………...……...…………….........................291 Aрхеоминералогия и этноминералогия сравнительный анализ нефритовых и сходных зооморфных амулетов Vitalii POZHIDAEV Statistica cu mâinile curate....................................................................................................................303 Statistics with pure hands Статистика с чисти ръце Статистика чистыми руками Ion PÂSlARU, Vitalii POZHIDAEV. Sorin Marcel COLESNIUC Asupra metodelor matematice practicate în studii de preistorie………………....…........…….......309 About the statistico-mathematics metods using in the study of th.e prehistory За статистико-математическите meтoди в праисторическите изследвания О статистико-математических мeтoдах в доисторических исследованиях. 8 Protecţia Patrimoniului / The protection of cultural Heritage Защита на културното наследство / Охрана культурного наследия Sorin Marcel COLESNIUC Istoria singurului papirus descoperit în românia ............................................................................319 Becoming of the Papir from IV century BC discovered in Mangalia Върнете папирус IV в. пр. Хр. открити на Мангалия през 1959 година. Возвращение папируса IV в. до н.э. найденного в Мангалии в 1959 году Tatiana ODOBESCU Scurt istoric al cercetărilor arheologice la Mangalia.Constituirea colecţiei ......................................343 The short History of archaeological research in Mangalia.Setting up collection Краткая история археологических исследований в мангалии. Cоздание коллекции. История на археологическите изследвания в Мангалия.Създаване събиране Eugenii IAROVOI Istoricul cercetărilor din Basarabia din sec. XVII-XIX. The History of study in Basarabia from century XVII-XIX. Проучването на могили на Бесарабия в XVII-XIX вв.….......……….....…….………...........349 История исследований в Бессарабии в XVII-XIX вв. Alexander PRYN Aspecte regionale de protecţie patrimoniului cultural în Ucraina (1991-2010) The regional dimension of cultural heritage protection in Ukraine (1991-2010)..................................363 Регионални аспекти на защита на културното наследство на Украйне (1991-2010) Региональные аспекты охраны культурного наследия на Украине (1991-2010) AUTORII NOŞTRII / OUR AUTORS / НАШИ АВТОРИ / НАШИ АВТОРЫ..........................367 9 10 CALLATIDA Fondată de herakleoţi, callatienii l-au considerat pe Heracle fondatorul mitic al cetății lor. Cel mai faimos capitol din istoria Callatidei a fost lupta împotriva lui Lisimah. Rebeliunea a izbucnit în al patrulea an al celei dea 116-a Olimpiadă, adică în anul 313 a.Chr. Fiind inițiatorii revoltei, callatienii i-au expulzat din oraș pe cei din garnizoana lui Lisimah și și-au proclamat autonomia. Ulterior, orașele grecești au format o alianță militară pentru a lupta împotriva lui Lisimah. Lisimah a învins cetățile Histria şi Odessos, una după alta, apoi a început asediul Callatidei, principala cetate vinovată de revoltă. Callatida a avut un caracter agricol. Faptul că a fost fondată pe o câmpie fertilă, într-un loc nefavorabil pentru navigație, ne demonstrează intenția herakleoţilor de a investi într-o zonă potrivită pentru agricultură. Callatienii s-au ocupat de comerțul cu cereale, ceea ce se reflectă în producția de monede callatiene. Stocurile de cereale au permis callatienilor să reziste asediului trupelelor lui Lisimah timp de patru ani. Este greu de imaginat cum, în condițiile de atunci, când nu existau silozuri şi spaţii special amenajate pentru depozitarea grâului, grecii au reușit să păstreze cerealele pe parcursul a patru ani. Deşi cetatea Callatis este situată pe o câmpie, în apropiere de lacul cu apă dulce numit astăzi Mangalia, callatienii au reușit să organizeze cu multă abilitate apărarea împotriva invadatorilor. Zidurile puternice ale cetății au protejat orașul, dar Callatida a contat și pe sprijin venit de pe mare, pentru că Lisimah nu avea flotă. KALLATIDA Kallatis the Polis Greek from West of Black See. He was founded to Herakleeni, citizens of Kallatis thought Heracles their ktistai. The most famous chapter in the history of Kallatis was fighting against Lysimachus. Rebellion broke out in the fourth year of the 116 th Olympiade, i.e. in 313 BC As initiators, citizens of Kallatis have expelled the garrison city of Lysimachus and proclaimed the Autonomy. After that, the Greek cities "formed a military alliance" to fight against Lysimachus. And Lysimachus defeated the Histria and Odessos one by one and then began a siege Kallatis Lysimachus main guilty of rebellion. Kallatis had an agricultural character. Just because it was founded on a plain bearing in a unfavorable for maritime navigation, gerakleoţilor indicates an aspiration to develop a region suitable for agriculture Kallatis took active trade with cereals, which is reflected in the types of coins kallatian. Cereal stocks have allowed citizens - kallatian to withstand siege Lysimachus troops during four years! It is hard to imagine that under ancient times when there was no dedicated facilities, silos and grain storage, the Greeks managed to keep grains in four years Although Kallatis is located on a plain near Mangalia freshwater lake, kallatienii managed to organize his polis competent defense. Strong city walls protected the city reliably insurgenţii.Mai Moreover, Callatis counted on support from the sea, because Lysimachus had no fleet. When the famine came, callatienii appealed for help from the Bosporan king issued tip from pirates. Close links with the aristocracy Callatis Bosporului mplănoară not int. Bospului Thracian kings had roots: this is demonstrated by the dynastic name of Bospor, funerary complex arrangement, the institute paradinastilor. 11 Când au avut nevoie de hrană, kallatienii au apelat pentru ajutor la regele Bosporului, care a eliberat Pontul de pirați. Legăturile strânse ale callatienilor cu aristocratia Bosporului nu este întâmplătoare. Regii Bosporului au avut rădăcini tracice: acest lucru este demonstrat de numele dinastiilor din Bospor. Diodor din Sicilia, enumerând trupele fiilor lui Perisad, care au luptat după moartea sa, menționează două mii de traci mercenari. Regele bosporan Evmel a permis, pentru o mie de callatieni, să locuiască în Bospor. Este forte probabil că ei nu au fost rezidenții Callatisului, ci veneau din chora lui cel mai probabil de la Albeşti. Diodorus of Sicily numerând sons Perisad troops who fought after his death, mentions two thousand Thracian mercenaries. King bosporan Evmel given an opportunity to live in a thousand callatian Bospor. Forte likely that they were not residents Kallatis, but the dance's - probably the Albeşti Today, virtually no one doubts that the city, steps which gave Kallatis Evmel it was his property - Gorgippia. In addition to the city Evmel the supplier and "Psoya region." Researchers are not unanimous on the place where there was this region. It is believed that he was involved Elizavetovskoe gorodişte Don. No information about the fate Kallatis after Lysimachus captured the city. It can be assumed that the city paid very dearly for their perseverance. After Kallatis lost independence callatienii as other inhabitants of the towns of Pont de West, were transformed into subjects of the monarchy Lysimachus in Thrace, where Lysimachus, after the example of other diadohii, declared himself king in 305 that is Kallatis defeat meant a complete subordination of the West Pontic Lysimachus. Lydia Lysimachus died in 281 after his kingdom was dismembered into small possessions. Cities vestpontice all likelihood have regained their autonomy essential on which they were deprived about 30 years Celts after their invasion of the years 279277 BC and training in Thrace Celtic kingdom under the leadership of Tila, fully took the west coast of the Black Sea subordinated Macedonia. In the middle years of the Greek colony Elizavetovskoe 270 gorodişte Don was destroyed. It seems callatienii left her Gorgippia, at least in this moment are lists of names of agonistic catalog, which was found in Gorgippia Kallatis had a dance developed - in rural areas, which indicates an agricultural nature of the polis. Pliny the Elder says about Scythians ploughmen who settled between Kallatis and Dionysopolis Kallatiienii known, especially in the police tip: Chersones, Olbia, Pantikapey, Sinope. As a rule, about them we find text in text proksene commercial documents providing evidence of active economic relations between Callatis Pontic centers. Cu siguranță că teritoriul pe care Evmel l-a dat callatienilor era moşia lui - Gorgippia. În afară de acest teritoriu, Evmel a dat şi "regiunea Psoya." Cercetătorii nu sunt unanimi în aprecieri referitor la locul unde era această regiune. Se crede că a fost aşezarea Elizavetovskoe gorodişte pe Don. Nu există informații despre soarta Callatidei după ce Lisimah a capturat oraşul. Se poate presupune că orașul a plătit foarte scump pentru perseverența sa. După ce Callatis și-a pierdut independența, callatienii, ca şi ceilalți locuitori ale orașelor din Pontul de Vest, erau transformaţi în supuși ai monarhiei lui Lisimah în Tracia, unde Lisimah, după exemplul altor diadohi, s-a autodeclarat rege, în anul 305 a.Chr. Înfrângerea callatienilor a însemnat o subordonare completă a Vestului Pontic lui Lisimah. Lisimah a murit în Lydia, în 281 a.Chr, după care teritoriile stăpânite de el s-au dezmembrat. Orașele vest-pontice, după toate probabilităţile, și-au recăpătat autonomia, de care au fost lipsite aproximativ 30 de ani. Celtii, după invazia din anii 279-277 a.Chr. și formarea regatului Celtic din Tracia, sub conducerea lui Tila, au preluat pe deplin coasta vestică a Mării Negre, aflată până atunci în subordinea Macedoniei. La mijlocul anului 270 a.Chr, colonia greacă din Elizavetovskoe gorodişte pe Don a fost distrusă, iar callatienii au părasit Gorgippia. Cel puțin din acest moment sunt datate listele cu numele din catalogul agnostic, care a fost găsit în Gorgippia. Callatida a avut o chora dezvoltată, zonele rurale indicându-ne natura agricolă a polisului. Pliniu cel Bătrân menționează, în scrierile sale, sciții - plugari care s-au stabilit între Callatida și Dionysopolis. Callatiienii sunt cunoscuți în pollisurile pontice: Chersones, Olbia, Pantikapey, Sinope. Ca o regulă, despre ele aflăm informații din textele proksene documentele comerciale care furnizează dovezi ale relațiilor economice active dintre Callatida şi centrele pontice. 12 КАЛАТИДА КАЛЛАТИДА Калатида е полис на западния бряг на Черно море, основан от Хераклея. Гражданите на Калатис считали Херакъл за свой ктист. Най-известната глава от историята на Калатида е неговата борба срещу срещу Лизимах. Въстанието избухва през четвъртата година на 116-тата Олимпиада, т. е. през 313 г. пр. Хр. По инициатива на гражданите на полиса гарнизонът на Лизимах е прогонен от града и той бил провъзгласен за независим. Впоследствие гръцките градове-колонии създават военен съюз за борба срещу Лизимах. След като приключил разправата си с Истрия, с подкрепата единствено на Одесос, той обсажда Калатида основната причина за въстанието. Каллатида полис на Западном Понте. Основанная гераклеотами, каллатийцы считали своим ктистом Геракла. Самой известной страницей в истории Каллатиды стала борьба против Лисимаха. Восстание вспыхнуло в четвертый год 116-й Олимпиады, т. е. в 313 году до Р.Х. Инициаторами выступили каллатийцы, изгнавшие гарнизон Лисимаха из города и провозгласившие автономию. После этого греческие города „образовали военный союз" для борьбы с Лисимахом. Расправившись с Истрией и Одессом поодиночке, Лисимах начал осаду Каллатиды, главной виновницы восстания. Калатида се намира в благоприятни за р аз в и т и е н а с ел с к ото с то п а н с т во зе м и . Обстоятелството, че полисът е основан в плодородна равнина и на място не твърде удобно за навигация, говори за стремежа на хераклейците да усвоят територия подходяща за земеделие. И наистина Калатида има активна търговия със зърно, което е отразено и във вида на неговите монети. Запасите от зърно позволяват на калатийците да издържат Лизимаховата обсада в продължение на четири години. Днес е трудно да си представим как в условията на античната древност, когато не е съществувала подходяща техника и помещения за съхранение, гражданите на Калатис успяват да съхранят зърното четири години. Разположена в равнинен регион, близо до сладководното езеро Мангалия, Калатис успешно организира своята защита. Здрави крепостни стени надеждно защитават бунтовниците. А заедно с това неговите граждани търсят морска подкрепа Лизимах не притежава флот. А когато настъпва глад калатийците се оплакват на царя на Боспор, който да избави Понта от пиратите. Каллатида имела земледельческий характер. Уже тот факт, что она была основана на плодородной равнине в неблагоприятном для мореплавания месте, указывает на стремление гераклеотов о с во ит ь о бла с т ь , пр игодн у ю име н н о для земледелия. Каллатида вела активную торговлю хлебом, что нашло отражение в типах ее монет. Запасы хлеба позволили выдержать осаду войск Лисимаха в течении четырех лет! Трудно представить, что в условиях античности, когда не было ни элеватора, ни специальных помещений для хранения хлеба, греки смогли сохранить хлеб на протяжении четырех лет! Расположенная на равнине, рядом с пресноводным озером Мангалия, каллатийцы сумели организовать грамотную оборону своего полиса. Мощные стены города надежно защищали восставших. Кроме того, Каллатида рассчитывала на поддержку с моря у Лисимаха своего флота не было. Когда наст упил гол од, к аллатийцы обратились за помощью к боспорскому царю, избавивший Понт от пиратов. 13 Владетелите на Боспор имат тракийски корен. Това личи от имената на Боспорските династи, погребалните комплекси и характера на институциите на парадинастите. Диодор Сицилийски съобщава за прехвърлени войски на синовете на Перисад, управляващи след неговата смърт, между които се споменават и две хиляди наемници траки. Цар Евмел разположил хиляда калатийци в своя Боспор. Вероятно това не са били жители на Калатида, а такива от неговата околност най-вероятно от Албещ. Днес почти никой не се съмнява, че градът предоставен от Евмел е бил неговото владение Горгипия. Допълнително към него царят отделил и „региона Псоя”. Изследователите не са единодушни за мястото на тази област. Има становище, че това вероятно е Елизаветовското градище в долината на Дон. Няма сигурни данни за съдбата на Калатида, след нейното покоряване от Лизимах. Може да се предполага, че градът плаща скъпо за своята упоритост. Изгубването на независимостта на Калатида и други градове от Западното черноморие превръщат гражданите им в поданици на Лизимаховата държава в Тракия, където той се провъзгласява за цар през 305 г. пр. Хр., заедно с останалите диадохи. Поражението на Калатис означава пълното подчинение на западния бряг на Черно море на Лизимах, който починал през 281 г. в Лидия, а неговото царство се разпаднало на малки владения. Западнопонтийските градове вероятно са възвърнали местната си автономия, от която били лишени около 30 години. Инвазията на келтите през 279-277 г. пр. Хр. и възникването на Келтското царство в Тракия, предполага Западното черноморие да е освободено от властта на Македония. Към средата на 270 г. елинската колония в Елизаветовското градище е разрушена. Очевидно по това време и калатийците са изоставили Горгипия, макар техни имена да присъстват в Агонистичния каталог, намерен на това място. Калатида е имала развита селскостопанска област (хора), за което говори и селскостопанския характер на полиса. Плиний Стари съобщава за скити-орачи, обитаващи зоната между Калатида и Дионисополис. Граждани на Калатис са известни основно и в други черноморски полисиколонии: Херсонес, Олбия, Пантикапей и Синоп. Като правило текстовете на проксениите (търговски документи) предоставят доказателства за активните икономически отношения на Калатида с останалите крайбрежни Понтийски центрове. Тесные связи боспорской верхушки с каллатийцами не случайны. Боспорские цари имели фракийские корни: об этом свидетельствуют имена боспорских династов, устройство погребальных комплексов, институт парадинастов.устройство погребальных комплексов, институт парадинастов. Диодор Сицилийский, перечисляя войск а сыновей Перисада, воевавших после его смерти, упоминает о двух тысячах наемных фракийцев. Евмел, переселил тысячу каллатийцев к себе на Боспор. Вероятно это не были жители Каллатида, а ее хоры вероятнее всего Албешти. Сегодня практически ни у кого не вызывает сомнений, что город выделенный Евмелом была его вотчина Горгиппия. Помимо города Евмел выделил еще и «область Псою». У исследователей нет единства где находилась эта область. Есть мнение, что это было Елизаветовское городище на Дону. Сведений о судьбе Каллатиды после ее взятия Лисимахом не имеется, можно думать, что город жестоко поплатился за свое упорство. Потеря самостоятельности Каллатидой превращала каллатийцев, как и других обитателей городов Западного Понта, в подданных лисимаховой монархии во Фракии, царем которой он провозгласил себя в 305 г., вслед за другими диадохами. Поражение каллатийцев означало полное подчинение Западного Причерноморья Лисимаху. Лисимах погиб в Лидии в 281 г. его царство распалось на мелкие владения. Западнопонтийские города, по всей вероятности, восстановили свою исконную автономию, которой они были лишены около 30 лет. Кельтское нашествие 279-277 гг. до Р.Х. и образование кельтского царства Тилы во Фракии полностью изъяли западное побережье Черного моря из подчинения Македонии. В середине 270-х годов греческая колония на Елизаветовском городище была разрушена. Судя по всему каллатийцы покинули и Горгиппию, по крайней мере именно в это время обрываются и списки имен в агонистическом каталоге, обнаруженным в Горгиппии. Каллатида имела развитую хору сельскую территорию, которая свидетельствует об аграрном характере полиса. Плиний Страший говорит о скифах-пахарях, которые поселились между Каллатидой и Дионисополисом. Каллатийцы известны, в основном, в черноморских полисах: Херсонесе, Ольвии, Пантикапее, Синопе. Как правило, из текста проксений торговых документов, которые свидетельствуют об активных экономических отношениях меду Каллатидой и понтийскими центрами. 14
